По детски наивно
1.1K
0
2
По детски наивно вярвах,
че живея в свят, изпълнен с розови мечти;
но в действителност не осъзнавах,
че след време от тях много ще ме заболи...
Като глупачка в любовта повярвах,
заслепена бях от нейната чистота...
И опиянена, постепенно забравях,
че тя носи със себе си (и) самота...
Имаше ли смисъл да се виня,
да погубвам живота си ден след ден?
Сърцето ми влюби се и ще обича до края,
въпреки че за мен Той е забранен...
И до днес наивно продължавам да вярвам,
но късно е! Отиде си вече ти!
Промених се, но следите си все още издирвам,
трудно е да сглобиш пъзела на разпилените мечти...
© Алехандра All rights reserved.
