27.04.2008 г., 19:53 ч.

По детски наивно 

  Поезия
810 0 2
 

По детски наивно вярвах,

че живея в свят, изпълнен с розови мечти;

но в действителност не осъзнавах,

че след време от тях много ще ме заболи...

 

Като глупачка в любовта повярвах,

заслепена бях от нейната чистота...

И опиянена, постепенно забравях,

че тя носи със себе си (и) самота...

 

Имаше ли смисъл да се виня,

да погубвам живота си ден след ден?

Сърцето ми влюби се и ще обича до края,

въпреки че за мен Той е забранен...

 

И до днес наивно продължавам да вярвам,

но късно е! Отиде си вече ти!

Промених се, но следите си все още издирвам,

трудно е да сглобиш пъзела на разпилените мечти...

© Алехандра Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??