По детски наивно

alehandra (Алехандра)
28 36

27 апр. 2008 г., 19:53

Поэзия

808 0 2

По детски наивно вярвах,

че живея в свят, изпълнен с розови мечти;

но в действителност не осъзнавах,

че след време от тях много ще ме заболи...

Като глупачка в любовта повярвах,

заслепена бях от нейната чистота...

И опиянена, постепенно забравях,

че тя носи със себе си (и) самота...

Имаше ли смисъл да се виня,

да погубвам живота си ден след ден?

Сърцето ми влюби се и ще обича до края,

въпреки че за мен Той е забранен...

И до днес наивно продължавам да вярвам,

но късно е! Отиде си вече ти!

Промених се, но следите си все още издирвам,

трудно е да сглобиш пъзела на разпилените мечти...

Бубчето (Александра Ангелова)

2008-09-10T22:26:53+03:00

Брей,много хубаво пишеш.И това е добро
natalia (Наталия Божилова)

2008-05-27T22:53:51+03:00

не вярвай наивно, а гледай устремено напред