19 ago 2006, 17:35

По-добре раздяла

  Poesía
918 0 9
След раздялата си с теб съм вече по-спокойна!
Ти искаше децата от баща им аз да разделя.
Когато с тебе бях - бях тъжна,неспокойна,
решението искаше да взема сам-сама -

да те откъсна от рожденните ти рожби,
сиротни да пораснат, без любимия баща.
Но на плещите си не бях готова и не исках
от страх от Бог и грях да сложа на своята душа.

Товар и съвест искаше на мойте да положиш -
така сънят би бил спокоен в дните след това.
Но аз съм майка по-напред, и заради обичта си
решението за раздяла вземам  вместо любовта.

Отричам се от святата любов, която търсех!
Реших! Така ще е ведър и по-спокоен моят ден.
В поредните прераждания аз не искам
след мен  деца да носят този грях голям.

                                                        
/темата е провокирана от житейската дилема на една приятелка/

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ммм хубаво е! Хареса ми...
  • Тежка тема!Хубаво поднесена!Поздрави,Петя!!И една усмивка
  • Натъжават ме такива текстове...
    Емоционално е,но в живота всичко е възможно
    Поздравления!
  • Силно е, Пети, и истинско!
  • Харесва ми този текст!
    Въпросите,които тук се повдигат са много актуални.Знаем каква е ситуацията днес.Знаем и как тя рефлектира върху семейството.Заедно с това,знаем и колко много проблеми трябва да решава то за да оцелява като такова.
    Поздрави!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...