Aug 19, 2006, 5:35 PM

По-добре раздяла

  Poetry
917 0 9
След раздялата си с теб съм вече по-спокойна!
Ти искаше децата от баща им аз да разделя.
Когато с тебе бях - бях тъжна,неспокойна,
решението искаше да взема сам-сама -

да те откъсна от рожденните ти рожби,
сиротни да пораснат, без любимия баща.
Но на плещите си не бях готова и не исках
от страх от Бог и грях да сложа на своята душа.

Товар и съвест искаше на мойте да положиш -
така сънят би бил спокоен в дните след това.
Но аз съм майка по-напред, и заради обичта си
решението за раздяла вземам  вместо любовта.

Отричам се от святата любов, която търсех!
Реших! Така ще е ведър и по-спокоен моят ден.
В поредните прераждания аз не искам
след мен  деца да носят този грях голям.

                                                        
/темата е провокирана от житейската дилема на една приятелка/

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ммм хубаво е! Хареса ми...
  • Тежка тема!Хубаво поднесена!Поздрави,Петя!!И една усмивка
  • Натъжават ме такива текстове...
    Емоционално е,но в живота всичко е възможно
    Поздравления!
  • Силно е, Пети, и истинско!
  • Харесва ми този текст!
    Въпросите,които тук се повдигат са много актуални.Знаем каква е ситуацията днес.Знаем и как тя рефлектира върху семейството.Заедно с това,знаем и колко много проблеми трябва да решава то за да оцелява като такова.
    Поздрави!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...