След раздялата си с теб съм вече по-спокойна! Ти искаше децата от баща им аз да разделя. Когато с тебе бях - бях тъжна,неспокойна, решението искаше да взема сам-сама -
да те откъсна от рожденните ти рожби, сиротни да пораснат, без любимия баща. Но на плещите си не бях готова и не исках от страх от Бог и грях да сложа на своята душа.
Товар и съвест искаше на мойте да положиш - така сънят би бил спокоен в дните след това. Но аз съм майка по-напред, и заради обичта си решението за раздяла вземам вместо любовта.
Отричам се от святата любов, която търсех! Реших! Така ще е ведър и по-спокоен моят ден. В поредните прераждания аз не искам след мен деца да носят този грях голям.
/темата е провокирана от житейската дилема на една приятелка/
Харесва ми този текст!
Въпросите,които тук се повдигат са много актуални.Знаем каква е ситуацията днес.Знаем и как тя рефлектира върху семейството.Заедно с това,знаем и колко много проблеми трябва да решава то за да оцелява като такова.
Поздрави!
Сила се иска, за да се забрани на сърцето да обича, да се отрече от една любов, но когато усеща, че само това е верният път, успява!
И аз съм на мнение, че героинята е взела възможно най-правилното решение!
Поздрав за стиха!
Наистина е трудно да се вземе подобно решение и смятам, че лирическата героиня е постъпила правилно! Поздрав за този истински и предполагам преживян от много жени стих!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.