19 авг. 2006 г., 17:35

По-добре раздяла

919 0 9
След раздялата си с теб съм вече по-спокойна!
Ти искаше децата от баща им аз да разделя.
Когато с тебе бях - бях тъжна,неспокойна,
решението искаше да взема сам-сама -

да те откъсна от рожденните ти рожби,
сиротни да пораснат, без любимия баща.
Но на плещите си не бях готова и не исках
от страх от Бог и грях да сложа на своята душа.

Товар и съвест искаше на мойте да положиш -
така сънят би бил спокоен в дните след това.
Но аз съм майка по-напред, и заради обичта си
решението за раздяла вземам  вместо любовта.

Отричам се от святата любов, която търсех!
Реших! Така ще е ведър и по-спокоен моят ден.
В поредните прераждания аз не искам
след мен  деца да носят този грях голям.

                                                        
/темата е провокирана от житейската дилема на една приятелка/

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ммм хубаво е! Хареса ми...
  • Тежка тема!Хубаво поднесена!Поздрави,Петя!!И една усмивка
  • Натъжават ме такива текстове...
    Емоционално е,но в живота всичко е възможно
    Поздравления!
  • Силно е, Пети, и истинско!
  • Харесва ми този текст!
    Въпросите,които тук се повдигат са много актуални.Знаем каква е ситуацията днес.Знаем и как тя рефлектира върху семейството.Заедно с това,знаем и колко много проблеми трябва да решава то за да оцелява като такова.
    Поздрави!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...