24 ene 2006, 20:30

По е лесно

  Poesía
1.2K 0 2

По-далеч съм от теб. Протегни се!
Пак не можеш ме хвана, дори за ръка!
Мина ден, мина век, изморих се
да не крача по-бърза, дори от нощта.
Знам, напред ще изляза и по логика проста
ще се втурна във нищото, първата, Аз!
Но не могат крилата да бъдат апостоли
или неми да викат във транс и със глас.
Стига вече схоластики, стари догми, интриги.
Уморих се в пълзенето аз.
По е лесно и свято да се издигаш,
щом крила си получил и глас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Чомакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...