По е лесно
По-далеч съм от теб. Протегни се!
Пак не можеш ме хвана, дори за ръка!
Мина ден, мина век, изморих се
да не крача по-бърза, дори от нощта.
Знам, напред ще изляза и по логика проста
ще се втурна във нищото, първата, Аз!
Но не могат крилата да бъдат апостоли
или неми да викат във транс и със глас.
Стига вече схоластики, стари догми, интриги.
Уморих се в пълзенето аз.
По е лесно и свято да се издигаш,
щом крила си получил и глас.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Чомакова Всички права запазени
