По-далеч съм от теб. Протегни се!
Пак не можеш ме хвана, дори за ръка!
Мина ден, мина век, изморих се
да не крача по-бърза, дори от нощта.
Знам, напред ще изляза и по логика проста
ще се втурна във нищото, първата, Аз!
Но не могат крилата да бъдат апостоли
или неми да викат във транс и със глас.
Стига вече схоластики, стари догми, интриги.
Уморих се в пълзенето аз.
По е лесно и свято да се издигаш,
щом крила си получил и глас.
© Мария Чомакова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
