24 янв. 2006 г., 20:30

По е лесно

1.2K 0 2

По-далеч съм от теб. Протегни се!
Пак не можеш ме хвана, дори за ръка!
Мина ден, мина век, изморих се
да не крача по-бърза, дори от нощта.
Знам, напред ще изляза и по логика проста
ще се втурна във нищото, първата, Аз!
Но не могат крилата да бъдат апостоли
или неми да викат във транс и със глас.
Стига вече схоластики, стари догми, интриги.
Уморих се в пълзенето аз.
По е лесно и свято да се издигаш,
щом крила си получил и глас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Чомакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...