15 ene 2011, 20:33

По едно

898 0 23

По едно

 

И бялото се рони, скъпи ми Приятелю!

И то потъва в сенките на мисълта,

а те запомнят само нашите появи

преди да ни изтласкат вдън земя.

 

Затуй налей! Да пием по едно...

и да си лягаме, че късно стана.

Люлееш се като разкъсано платно,

подмятано от  буря в дебрите на океана.

 

Разбирам! Няма кой да ти постели

след свършека на господния ден.

И ти боде небето с облачните си къдели.

Обичаш загубите си, а може би и мен.

 

Замезвай си! Не се срамувай, хапвай!

Мъжете ронят бели сълзи в здрача.

Разсъмне ли се в престарелия им рай,

заключват спомените с тишина и крачат.

 

http://vbox7.com/play:1acd7386

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Разсъмне ли се в престарелия им рай,

    заключват спомените с тишина и крачат."

    И крачат в кръг,че краят е начало
    на смачкана от спомена вина.
    Която в утрото остава непризната,
    но все изплува нощем във съня...

    Аплодисменти и от мен!Страхотен стил!
  • ...заключват спомените с тишина и крачат...
    Ей това като че ли най не харесвам в мъжете!Ами , че спри се , седни като женица и кажи какво ти е!
    Поздрави, Светле!
  • Благодаря! С поздрав за вас Ивон и Владимир!
  • Обичаш загубите си, а може би и мен.

    Добро познаване на мъжката чувствителност!
    Поздрави!)))

  • Хареса ми- обичаш загубите си, а може би и мен!С поздрави, Светлана!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...