По едно
И бялото се рони, скъпи ми Приятелю!
И то потъва в сенките на мисълта,
а те запомнят само нашите появи
преди да ни изтласкат вдън земя.
Затуй налей! Да пием по едно...
и да си лягаме, че късно стана.
Люлееш се като разкъсано платно,
подмятано от буря в дебрите на океана.
Разбирам! Няма кой да ти постели
след свършека на господния ден.
И ти боде небето с облачните си къдели. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация