По едно
По едно
И бялото се рони, скъпи ми Приятелю!
И то потъва в сенките на мисълта,
а те запомнят само нашите появи
преди да ни изтласкат вдън земя.
Затуй налей! Да пием по едно...
и да си лягаме, че късно стана.
Люлееш се като разкъсано платно,
подмятано от буря в дебрите на океана.
Разбирам! Няма кой да ти постели
след свършека на господния ден.
И ти боде небето с облачните си къдели.
Обичаш загубите си, а може би и мен.
Замезвай си! Не се срамувай, хапвай!
Мъжете ронят бели сълзи в здрача.
Разсъмне ли се в престарелия им рай,
заключват спомените с тишина и крачат.
http://vbox7.com/play:1acd7386
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Благодаря! С поздрав за вас Ивон и Владимир!
