По Гергьовден

6 may 2010, 8:23

Poesía » Del paisaje

474 0 2

По керемидите луната си отива.

Петелът е разгонил и звездите.

Сукман от мляко в рожбица прелива,

а то със плач потрива си очите...

По керемидите луната си отива.

Рибар с цигара времето опитва.

Косаческо чукче с кълвач се слива.

Шамия бяла кръсти се в молитва...

По керемидите луната си отива,

а слънцето се хили зад баира.

По булчински е пременена в бяло сливата.

Две свраки нещо спорят и придирят...

По керемидите луната си отива,

а утрото се буди с дъх на вишни.

По устни "Сбогом!" жари самодива.

Часовник и халка са ни излишни...

По керемидите луната си отиде.

Селцето ни е в църквата събрано.

Светият Георги слезе да ни види,

а Господ с благост освети Курбана...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.