По Гергьовден
По керемидите луната си отива.
Петелът е разгонил и звездите.
Сукман от мляко в рожбица прелива,
а то със плач потрива си очите...
По керемидите луната си отива.
Рибар с цигара времето опитва.
Косаческо чукче с кълвач се слива.
Шамия бяла кръсти се в молитва...
По керемидите луната си отива,
а слънцето се хили зад баира.
По булчински е пременена в бяло сливата.
Две свраки нещо спорят и придирят...
По керемидите луната си отива,
а утрото се буди с дъх на вишни.
По устни "Сбогом!" жари самодива.
Часовник и халка са ни излишни...
По керемидите луната си отиде.
Селцето ни е в църквата събрано.
Светият Георги слезе да ни види,
а Господ с благост освети Курбана...
© Красимир Дяков All rights reserved.
Свят курбан за душите е днешната ти поезия! Честит да си в светлите мигове на Гергьовденското битие.
