Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
4 jun 2009, 13:07

По инерция 

  Poesía » Otra
1648 0 38

Понякога ръката ти тежи
и пръстите ти дращят като тръни.
По дяволите! Вместо да заспиш,
по навик си я сложил на гърба ми,
изсмуквайки последния живец,
най-вече по инерция -  без близост.
А някаква сълза, като крадец,
от мене капковидно се изнизва.
Проклета да е с нейните следи.
През къщата със стъпките си мудни,
разхожда се навсякъде. Нали
не знае, че я виждаш и си буден.
Завръща се в едното ми око,
без опит да ми каже нито дума.
Прибира се на топло - все едно,
че искам я. А аз съм вече луда
и мекото спокойствие кълна,
превърнало очите ти във бреме,
а в моите - невиждана вълна   
удавя всеки смисъл за живеене.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Откакто е публикувано, това го чета не знам за кой пореден път и се настройвам до го коментирам. И сега също не мога. Прекланям се пред таланта ти!
  • ...!!!
  • Много истинен стих...
  • Прекрасно за харесване, много трудно за коментиране ... Иначе нямаше да е написано от теб!
  • Силно!
    Ели!
  • Ох, тази инерция..
    Разкошен стих, Ели!!!
  • Тошко, последната дума удължава с една сричка реда, може би, за това така. Или пък може наистина да не си е намерила мястото. Благодаря, че сподели!
    Райчо, следващия път ще си го нарежа на парченца специално за теб! И аз ти се радвам! Благодаря!

    Благодаря на всички!
  • Страхотно описание на инерцията...Свалям шапка!
  • Само ти можеш да го напишеш така...
    Тежката ръка на навика, на безлюбовието...
    Разтърси ме!
  • Тръгне ли нещо по инерция...спира пред първия баир, ако наклонът е стръмен става страшно...
    Поздравления Елишка!

  • !!!
    Еличка,благодаря за това,което и даваш чрез стиховете си!Безценно е!
  • хубава творба!
  • Стъпките на сълзите са солта на Живота... след тях да се съживим... отново...!
    Поздравления, Ели!

  • Ели, ненадмината си!!!
  • "Понякога..."

    Поздрав!
  • Скоро не ми се е случвало да се разчувствам така от стихотворение! Твоето е дойстойно за аплодисменти! Браво, Ели!
  • поздравявам те за изкуството,което създаваш !
  • Отново много добро стихотворение! Дори и в миньорната гама си отличничка!
    ...дано да е само с лирическата...
  • Натъжи ме, някога, някъде ми се е случвало да съм в тази ситуация и да ти кажа хич не и е лесно на лирическата. Надявам се в следващият ти стих да е започнала промяната си... Силен стих,Ели!
  • Без думи...
  • Е,не!Тъжна си,Ели.Дано да е по-скоро настроение,както често е при мен и утре да пишеш с влюбено перо.Много силен стих!!!
  • Много,много,много хубаво!!!
    Поздравления!!!
  • жестока инерция...
  • Само... направи (напиши го) го на куплетчета , моля те.
    За такива като мен, старчоци.
    Навик(((
    Нали, като си купиш хляб, или салам, го нарявзаш, не го гризеш цял.

    Радвам ти се!
    А завистта се подразбира)))
  • Страхотна си момиче!
  • Ели..., страшна си
    Силно внушение си постигнала, както винаги!
    Желая ти усмивки!
  • !!!
  • Много силен стих! Поздравления!!!
  • Много е вълнуващо!Съпреживяват се чувствата.
    Ежедневното еднообразие тежи.
  • Винаги има смисъл.
    Просто трябва да се преразгледат посоките!
    Поздрав, Ели!
  • Прекрасно е... само дето е тъжно... и истинско...
  • Започва просто страхотно! Но после... Особено последната дума, много не на място звучи.
  • Ега ти... Мно'о си добра! х 5 (най-малко)!

  • Няма по убийствено от това нямо невидимо привидно спокойствие... Страхотна емоция си постигнала. Браво, Ели!
  • Ели...!

    Много въздействащи редове!
  • ^^^ Много силно! Инерцията убива! Благодаря за удоволствието от прочетеното, Елишка! Ще се връщам тук, за да си го препрочитам това.
  • Всеки прочетен твой стих е като магия.Много силно пишеш.Възхищавам ти се от сърце!
  • навикът...
Propuestas
: ??:??