По инерция
Понякога ръката ти тежи
и пръстите ти дращят като тръни.
По дяволите! Вместо да заспиш,
по навик си я сложил на гърба ми,
изсмуквайки последния живец,
най-вече по инерция - без близост.
А някаква сълза, като крадец,
от мене капковидно се изнизва.
Проклета да е с нейните следи.
През къщата със стъпките си мудни,
разхожда се навсякъде. Нали
не знае, че я виждаш и си буден.
Завръща се в едното ми око,
без опит да ми каже нито дума.
Прибира се на топло - все едно,
че искам я. А аз съм вече луда
и мекото спокойствие кълна,
превърнало очите ти във бреме,
а в моите - невиждана вълна
удавя всеки смисъл за живеене.
© Елица Стоянова All rights reserved.
