По женски
Погледни, погледни ме със тези очи,
откъдето извира и мъжката нежност.
Попреваля денят, накъм залез върви.
А от тъмното нямам изобщо потребност.
Отвори ги сега тези твърди клепачи,
зад които прикриваш си вечер умората.
И на нея напук, и напук и на здрача
да обичаме, както обичат се хората.
И да седнем прегърнати двамата в парка,
да подишаме тези дървета зелени,
да погледаме всички деца на пързалката,
да си чуваме пулса в сърдечните вени.
Ти сега ли решаваш да свиеш пестник,
от тревожните бури над тебе надвисанли.
мен ми трябва по мъничко – нежност от миг
и на рамото, твоето, мъжкото смисъла.
Не забавяш и своята, бързаща крачка,
но поне замълчи за детето, за кризата.
И не стой на вратата пред мене измачкан,
а ми дай да изгладя накрая и ризата.
© Ани Монева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Да. Последните ти две стихотворения са истинска наслада.
-
Благодаря на спрелите си при мен!
-
Трябва ми мъничко – нежност от миг
и на рамото, мъжкото смисъла.
---------
Всички се нуждаем от тези малки-големи най-ценни неща. Харесах.
-
Харесах и аз! Поздравче!
-
Ани,все загрижени сте жените за мъжката ни небрежност... Браво! За къде сме без вас,без разкошните ви чувства!?😍Успех!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
