Anita765 (Ани Монева)
297 11768
11.03.2017 г., 11:58 ч.  

По женски 

  Поезия
362 3 5

Погледни, погледни ме със  тези очи,
откъдето извира и мъжката нежност.
Попреваля денят, накъм залез върви.
А от тъмното нямам изобщо потребност.

Отвори ги сега тези твърди клепачи,
зад които прикриваш си вечер умората.
И на нея напук, и напук и на здрача
да обичаме, както обичат се хората.

И да седнем прегърнати двамата в парка,
да подишаме  тези дървета зелени,
да погледаме всички деца на пързалката,
да си чуваме пулса в сърдечните вени.

Ти сега ли решаваш да свиеш пестник,
от тревожните бури над тебе надвисанли.
мен ми трябва по мъничко – нежност от миг 
и на рамото, твоето, мъжкото смисъла. 

Не забавяш и своята, бързаща крачка,
но поне замълчи за детето, за кризата.
И не стой на вратата пред мене измачкан,
а ми дай да изгладя накрая и ризата.
 

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да. Последните ти две стихотворения са истинска наслада.
  • Благодаря на спрелите си при мен!
  • Трябва ми мъничко – нежност от миг
    и на рамото, мъжкото смисъла.
    ---------
    Всички се нуждаем от тези малки-големи най-ценни неща. Харесах.
  • Харесах и аз! Поздравче!
  • Ани,все загрижени сте жените за мъжката ни небрежност... Браво! За къде сме без вас,без разкошните ви чувства!?😍Успех!
Предложения
: ??:??