По женски

Mar 11, 2017, 11:58 AM 2017-03-13T22:55:19+02:00

Poetry

399 3 5

Погледни, погледни ме със тези очи,
откъдето извира и мъжката нежност.
Попреваля денят, накъм залез върви.
А от тъмното нямам изобщо потребност.

Отвори ги сега тези твърди клепачи,
зад които прикриваш си вечер умората.
И на нея напук, и напук и на здрача
да обичаме, както обичат се хората.

И да седнем прегърнати двамата в парка,
да подишаме тези дървета зелени,
да погледаме всички деца на пързалката,
да си чуваме пулса в сърдечните вени.

Ти сега ли решаваш да свиеш пестник,
от тревожните бури над тебе надвисанли.
мен ми трябва по мъничко – нежност от миг
и на рамото, твоето, мъжкото смисъла.

Не забавяш и своята, бързаща крачка,
но поне замълчи за детето, за кризата.
И не стой на вратата пред мене измачкан,
а ми дай да изгладя накрая и ризата.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

magnum (Венцислав Янакиев)

2017-03-12T15:04:44+02:00

Да. Последните ти две стихотворения са истинска наслада.
Anita765 (Ани Монева)

2017-03-11T20:02:38+02:00

Благодаря на спрелите си при мен!
Emma_Heart (Ема Харт)

2017-03-11T19:09:50+02:00

Трябва ми мъничко – нежност от миг
и на рамото, мъжкото смисъла.
---------
Всички се нуждаем от тези малки-големи най-ценни неща. Харесах.
Веси_Еси (Еси)

2017-03-11T15:38:47+02:00

Харесах и аз! Поздравче!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-03-11T12:25:50+02:00

Ани,все загрижени сте жените за мъжката ни небрежност... Браво! За къде сме без вас,без разкошните ви чувства!?😍Успех!