По житейските чукари

7 feb 2016, 20:53

Poesía » Otra

280 0 6

Във тихата есен на дните ми

валят ме мъглите и зими.

На вечер лютиви- нощите ми,

оставят ми думи раними.

Косите се сплитат във кùчури

и мязат на бяло кокиче.

Чертаят в небето ми фигури

на скитащо младо момиче.

А пътя ми вие по билото

към тия миражни върхари.

И гоня пред мене светилото

по тези житейски чукари.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vega666 (Младен Мисана)

2016-02-09T16:14:43+02:00

Правилно се изказва, Елица! Бих добавил от себе си - превземай и чукарите на Поезията, Никола. Придвижвай се все по-нагоре - към високия й Връх, към Нейното слънце! Харесах! Стихът е образен и преживян.
RaiaVid (Радка Видьова)

2016-02-08T13:03:24+02:00

Пътят ти е толкова чист и житейски, че няма начин, да не оставяш следи!
странница (Сеси)

2016-02-07T22:35:18+02:00

Само така! Все нагоре!
Веси_Еси (Еси)

2016-02-07T22:28:08+02:00

Браво!
vedrina (Марина Стоянова)

2016-02-07T20:58:30+02:00

!!!
voda (Елица Ангелова)

2016-02-07T20:56:56+02:00

Превземай чукарите, Ники, и смело напред!