koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
7.02.2016 г., 20:53 ч.

По житейските чукари 

  Поезия » Друга
256 0 6

Във тихата есен на дните ми

валят ме мъглите и зими.

На вечер лютиви- нощите ми,

оставят ми думи раними.

 

Косите се сплитат във кùчури

и мязат на бяло кокиче.

Чертаят в небето ми фигури

на скитащо младо момиче.

 

А пътя ми вие по билото

към тия миражни върхари.

И гоня пред мене светилото

по тези житейски чукари.

 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??