По житейските чукари

Поезия » Друга

444 0 6

Във тихата есен на дните ми

валят ме мъглите и зими.

На вечер лютиви- нощите ми,

оставят ми думи раними.

Косите се сплитат във кùчури

и мязат на бяло кокиче.

Чертаят в небето ми фигури

на скитащо младо момиче.

А пътя ми вие по билото

към тия миражни върхари.

И гоня пред мене светилото

по тези житейски чукари.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

vega666 (Младен Мисана)

Правилно се изказва, Елица! Бих добавил от себе си - превземай и чукарите на Поезията, Никола. Придвижвай се все по-нагоре - към високия й Връх, към Нейното слънце! Харесах! Стихът е образен и преживян.

2016-02-09T16:14:43+02:00
RaiaVid (Радка Видьова)

Пътят ти е толкова чист и житейски, че няма начин, да не оставяш следи!

2016-02-08T13:03:24+02:00
странница (Сеси)

Само така! Все нагоре!

2016-02-07T22:35:18+02:00
Веси_Еси (Еси)

Браво!

2016-02-07T22:28:08+02:00
vedrina (Марина Стоянова)

!!!

2016-02-07T20:58:30+02:00