koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
Feb 7, 2016, 8:53 PM

По житейските чукари 

  Poetry » Other
311 0 6
Във тихата есен на дните ми
валят ме мъглите и зими.
На вечер лютиви- нощите ми,
оставят ми думи раними.
Косите се сплитат във кùчури
и мязат на бяло кокиче.
Чертаят в небето ми фигури
на скитащо младо момиче.
А пътя ми вие по билото
към тия миражни върхари.
И гоня пред мене светилото
по тези житейски чукари.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Random works
: ??:??