Feb 7, 2016, 8:53 PM

По житейските чукари 

  Poetry » Other
249 0 6

Във тихата есен на дните ми

валят ме мъглите и зими.

На вечер лютиви- нощите ми,

оставят ми думи раними.

 

Косите се сплитат във кùчури

и мязат на бяло кокиче.

Чертаят в небето ми фигури

на скитащо младо момиче.

 

А пътя ми вие по билото

към тия миражни върхари.

И гоня пред мене светилото

по тези житейски чукари.

 

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??