По житейските чукари

Poetry » Other

445 0 6

Във тихата есен на дните ми

валят ме мъглите и зими.

На вечер лютиви- нощите ми,

оставят ми думи раними.

Косите се сплитат във кùчури

и мязат на бяло кокиче.

Чертаят в небето ми фигури

на скитащо младо момиче.

А пътя ми вие по билото

към тия миражни върхари.

И гоня пред мене светилото

по тези житейски чукари.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vega666 (Младен Мисана)

Правилно се изказва, Елица! Бих добавил от себе си - превземай и чукарите на Поезията, Никола. Придвижвай се все по-нагоре - към високия й Връх, към Нейното слънце! Харесах! Стихът е образен и преживян.

2016-02-09T16:14:43+02:00
RaiaVid (Радка Видьова)

Пътят ти е толкова чист и житейски, че няма начин, да не оставяш следи!

2016-02-08T13:03:24+02:00
странница (Сеси)

Само така! Все нагоре!

2016-02-07T22:35:18+02:00
Веси_Еси (Еси)

Браво!

2016-02-07T22:28:08+02:00
vedrina (Марина Стоянова)

!!!

2016-02-07T20:58:30+02:00