15 sept 2016, 18:00

По колко

  Poesía
677 0 3

В живота се учиш...

На сухо да плуваш!

В живота се учиш,

да вземаш, да даваш...

В живота се учиш,

как да се смееш

и как от болка голяма 

да плачеш.

Но никога няма да се научиш!

По колко грешки да им прощаваш.

И кой от тях настрани да оставиш.

А трябва ли? Дали са грешки те?

Или са навик!?

На хора за която си само отрязък.

Отрязък от време, за тях непосилен.

Да бъдат със теб, но всъщност

копнеят да са със другите.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много истинско... Заболя ме от истината, която държи в шепите си авторът... Поздравления!
  • Наистина е така Рени!Но отговорите сами май трябва да намерим!Радвам се че сподели!
  • Привет, Ачо - много истини, добри въпроси!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...