4 feb 2023, 7:22
По леда
/ стих по снимка/
Зловещо пусто е и заледено,
отдавна следвам хлъзгавия път.
Дали са райските врати пред мене,
където ангели ще ме приспят,
или след стълбите ме чака Ада,
а пълните с катран котли димят?
Но аз отказвам повече да страдам,
завръщам се отново у дома.
А там е светло, чисто и уютно
и ме очакват с трепет мълчалив
да се завърна от света безлюден,
надмогнала помитащия срив.
Защото бях сърдечна и открита
ми завидяха, взеха ми смеха,
прекараха душата ми през сито,
а чувствата оваляха в праха.
Стълбището катеря като луда,
очите от умората бодат
и викам с пълно гърло да събудя
душата ми, заспала под леда.
C:\Users\ninas\OneDrive\Desktop\324872354_1039431863682740_9099714982158757679_n.jpg
© Nina Sarieva Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Алиса, Дани, благодаря ви от сърце!
-
Изборът е важен! Прекрасен стих!
-
Много благодаря, Иви!
-
Поздрав, Нинче!
Много хубав стих.
С Джаки! -
Благодаря ти, Катя !
-
Поздравления за стиха ти,Нина!
-
Благодаря ви, приятели!
Тони, сложих този линк с надеждата да отвори снимката, но явно не се получава. Представи си голяма врата, като портал и заледени стълби, водещи нанякъде. Всичко е в лед, студено синкаво. Впечатли ме и написах това. -
Снимката не ми се удаде да я видя, стихът показва, че лирическата героиня е смразена от леда, в прекия и в преносния смисъл. Единствения изход е да потърси пътя към дома, към себе си.
-
Под леда бълбука вода, но надълбоко
-
Много хубав стих, Нина. Няма нищо по хубаво от дома, където се чувстваме най добре. Хареса ми и те поздравявам!
