Feb 4, 2023, 7:22 AM

По леда 

  Poetry » Other
164 3 11

/ стих по снимка/

Зловещо пусто е и заледено,

отдавна следвам хлъзгавия път.

Дали са райските врати пред мене,

където ангели ще ме приспят,

 

или след стълбите ме чака Ада,

а пълните с катран котли димят?

Но аз отказвам повече да страдам,

завръщам се отново у дома.

 

А там е светло, чисто и уютно

и ме очакват с трепет мълчалив

да се завърна от света безлюден,

надмогнала помитащия срив.

 

Защото бях сърдечна и открита

ми завидяха, взеха ми смеха,

прекараха душата ми през сито,

а чувствата оваляха в праха.

 

Стълбището катеря като луда,

очите от умората бодат

и викам с пълно гърло да събудя

душата ми, заспала под леда.

 

 

 

C:\Users\ninas\OneDrive\Desktop\324872354_1039431863682740_9099714982158757679_n.jpg

 

 

© Nina Sarieva All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Алиса, Дани, благодаря ви от сърце!
  • Изборът е важен! Прекрасен стих!
  • Много благодаря, Иви!
  • Поздрав, Нинче! Много хубав стих.
    С Джаки!
  • Благодаря ти, Катя !
  • Поздравления за стиха ти,Нина!
  • Благодаря ви, приятели!
    Тони, сложих този линк с надеждата да отвори снимката, но явно не се получава. Представи си голяма врата, като портал и заледени стълби, водещи нанякъде. Всичко е в лед, студено синкаво. Впечатли ме и написах това.
  • Снимката не ми се удаде да я видя, стихът показва, че лирическата героиня е смразена от леда, в прекия и в преносния смисъл. Единствения изход е да потърси пътя към дома, към себе си.
  • Под леда бълбука вода, но надълбоко
  • Много хубав стих, Нина. Няма нищо по хубаво от дома, където се чувстваме най добре. Хареса ми и те поздравявам!
Random works
: ??:??