По леда
/ стих по снимка/
Зловещо пусто е и заледено,
отдавна следвам хлъзгавия път.
Дали са райските врати пред мене,
където ангели ще ме приспят,
или след стълбите ме чака Ада,
а пълните с катран котли димят?
Но аз отказвам повече да страдам,
завръщам се отново у дома.
А там е светло, чисто и уютно
и ме очакват с трепет мълчалив
да се завърна от света безлюден,
надмогнала помитащия срив.
Защото бях сърдечна и открита
ми завидяха, взеха ми смеха,
прекараха душата ми през сито,
а чувствата оваляха в праха.
Стълбището катеря като луда,
очите от умората бодат
и викам с пълно гърло да събудя
душата ми, заспала под леда.
C:\Users\ninas\OneDrive\Desktop\324872354_1039431863682740_9099714982158757679_n.jpg
© Nina Sarieva All rights reserved.
Много хубав стих.
