17 jul 2011, 23:51

По лентата

  Poesía » Otra
745 0 4

 и ето че ме постави
и мен на лентата на конвейера
да се движа бавничко през живота ти
млечнобяла и някак сивкава
с вдлъбнатини
където да нарисуваш очите ми
с очертания на пола
полуклош
предпочитам да ми я боядисаш червена
и с място за панделка
посред очертаните ми къдрици
знам че ще се спреш на гърдите ми
и съсредоточено
ще ми нарисуваш презрамките
може и от онези гигантски
бутафорни цветя
да ми закичиш в пазвата
след което лентата ще ме отнесе
накъм коша с готовата ти продукция
а след мене на достатъчно разстояние
ще пътува заблудата ми

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....