Jul 17, 2011, 11:51 PM

По лентата

  Poetry » Other
744 0 4

 и ето че ме постави
и мен на лентата на конвейера
да се движа бавничко през живота ти
млечнобяла и някак сивкава
с вдлъбнатини
където да нарисуваш очите ми
с очертания на пола
полуклош
предпочитам да ми я боядисаш червена
и с място за панделка
посред очертаните ми къдрици
знам че ще се спреш на гърдите ми
и съсредоточено
ще ми нарисуваш презрамките
може и от онези гигантски
бутафорни цветя
да ми закичиш в пазвата
след което лентата ще ме отнесе
накъм коша с готовата ти продукция
а след мене на достатъчно разстояние
ще пътува заблудата ми

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....