11 ene 2008, 10:38

По лунната пътека

1.4K 0 24

В лазурна нощ, когато

мистично се прегръщат

небето и земята,

в съня ти ще се връщам...

 

Ще дойда аз отгоре -

по лунната пътека.

Без глас ще ти говоря

и знам, ще ти е леко...

 

 

Пропеят ли петлите

и грейне ли зората,

за мене ти попитай

дълбоко във душата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нежност!!!
  • забравих едно "е"... "ти е така простичко и обикновено..." но ти ме разбра, сигурен съм.
  • Ето какво е моето скромно мнение... стихотворението ти така простичко и обикновено... и повече от всички други стихове на авторите тук, граничи с гениалността в поезията. Поздравления!!!
  • за мене ти попитай

    дълбоко във душата...

    Страхотен финал на нежен стих!
  • Продължавай все така,с вълшебната пръчица...
    Приказна е поезията ти!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...