Jan 11, 2008, 10:38 AM

По лунната пътека

1.4K 0 24

В лазурна нощ, когато

мистично се прегръщат

небето и земята,

в съня ти ще се връщам...

 

Ще дойда аз отгоре -

по лунната пътека.

Без глас ще ти говоря

и знам, ще ти е леко...

 

 

Пропеят ли петлите

и грейне ли зората,

за мене ти попитай

дълбоко във душата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нежност!!!
  • забравих едно "е"... "ти е така простичко и обикновено..." но ти ме разбра, сигурен съм.
  • Ето какво е моето скромно мнение... стихотворението ти така простичко и обикновено... и повече от всички други стихове на авторите тук, граничи с гениалността в поезията. Поздравления!!!
  • за мене ти попитай

    дълбоко във душата...

    Страхотен финал на нежен стих!
  • Продължавай все така,с вълшебната пръчица...
    Приказна е поезията ти!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...