По лунната пътека

Поезия » Философска

1.4K 0 24

В лазурна нощ, когато

мистично се прегръщат

небето и земята,

в съня ти ще се връщам...

Ще дойда аз отгоре -

по лунната пътека.

Без глас ще ти говоря

и знам, ще ти е леко...

Пропеят ли петлите

и грейне ли зората,

за мене ти попитай

дълбоко във душата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

svetlanal (Светлана Лажова)

Нежност!!!

2008-01-15T08:01:45+02:00
айзък (Цветелин)

забравих едно "е"... "ти е така простичко и обикновено..." но ти ме разбра, сигурен съм.

2008-01-13T19:32:36+02:00
айзък (Цветелин)

Ето какво е моето скромно мнение... стихотворението ти така простичко и обикновено... и повече от всички други стихове на авторите тук, граничи с гениалността в поезията. Поздравления!!!

2008-01-13T19:30:44+02:00
mradkova (Виолет Гаджева)

за мене ти попитай

дълбоко във душата...

Страхотен финал на нежен стих!

2008-01-12T11:04:40+02:00
бармах (Леонид Стоянов)

Продължавай все така,с вълшебната пръчица...
Приказна е поезията ти!

2008-01-11T21:18:30+02:00