18 mar 2005, 0:18

По мидените устни на деня

  Poesía
1.1K 0 6

По мидените устни на деня

се стичат

мигове от капчици солени,

а пък

кораловият остров от съня

разтваря

зеници в очите ми големи...

 

Търкулвам

влажния си поглед  в утринта,

от струни - нежност

в обич тихо се пробуждам…

В милувка - време

длан разтварям с широта,

вървя напред

и през любов в живот поглеждам ...

 

Пулсира с трепет

морска грейнала звезда.

Сърце в сияние

на ореола свой танцува...

Със блясък - порив

на вълна, подир вълна

морето

с цялата си обич ме целува...

 

На остров див

разлистен шепот, като в пролет

от клонки - думи

цвят в цвета с любов сълзи...

Душата там

разтваря клепки в птичи полет

сред аромати

на ... ибискус и ... мимози ...

 

От стъпки - струйки

по вода рисувам чайка

и преминавам

по скалите снежно – бели...

На остров див,

навярно в близост до Ямайка –

вървя с коси

в тюркоаза жадно корен вплели...

 

Разгръщам мигове

сребристо - сини листи

и сея багри,

с топли думи в цветове ...

Като за празник

се обличам с рокля – мисли

от късчета,

съшити с обич светове...

 

И преминавам ...

... преминавам ...

През времето не спирам да вървя ...

 

(Градя живота си от ехо с векове ...)

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...