По мидените устни на деня
По мидените устни на деня
се стичат
мигове от капчици солени,
а пък
кораловият остров от съня
разтваря
зеници в очите ми големи...
Търкулвам
влажния си поглед в утринта,
от струни - нежност
в обич тихо се пробуждам…
В милувка - време
длан разтварям с широта,
вървя напред
и през любов в живот поглеждам ...
Пулсира с трепет
морска грейнала звезда.
Сърце в сияние
на ореола свой танцува...
Със блясък - порив
на вълна, подир вълна
морето
с цялата си обич ме целува...
На остров див
разлистен шепот, като в пролет
от клонки - думи
цвят в цвета с любов сълзи...
Душата там
разтваря клепки в птичи полет
сред аромати
на ... ибискус и ... мимози ...
От стъпки - струйки
по вода рисувам чайка
и преминавам
по скалите снежно – бели...
На остров див,
навярно в близост до Ямайка –
вървя с коси
в тюркоаза жадно корен вплели...
Разгръщам мигове
сребристо - сини листи
и сея багри,
с топли думи в цветове ...
Като за празник
се обличам с рокля – мисли
от късчета,
съшити с обич светове...
И преминавам ...
... преминавам ...
През времето не спирам да вървя ...
(Градя живота си от ехо с векове ...)
© Йоанна All rights reserved.
Иска ми се да е така 
