14 dic 2007, 8:45

По моя път

  Poesía » Otra
815 0 4
 Мисълта ми често тъпкана бива,
 а свободата - прерязана на две,
 но пък често, душата моя горделива
 диктува правилата в моето сърце.

 Човекът не е тяло, той е душата,
 а моята мечтае непрестанно -
 нов лъч да пламне в небесата,
 над пътя ми да свети постоянно.

 Да вървя напред към бъдещите цели,
 да опознавам хората и с тях света,
 и хиляди за мен слънца изгрели,
 да съветват правилна ли съм или греша.

 Да мога тихо да заспивам с мисълта,
 че аз съм тази, която нещо постигна,
 създадох дом, семейство, деца
 и своята голяма мечта достигнах.

 По моя път нека огрява ме лъч,
 този, за който мечтае мойта душа -
 в бъдеще да чуя детската глъч,
 да знам, че съм открила любовта.

 По моя път нека правя само добро,
 за себе си и други като мен,
 нека по него няма капчица зло
 и да бъде щастлив моят ден!

 По моя път нека и други да тръгнат,
 независимо колко ще боли,
 на миналото те гръб да обърнат
 с нова надежда в свойте души.

 13.12.07

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тане... супер е! Радвам се, че като съм го написала съм успяла да те вдъхновя... Дано всеки намери своя лъч светлина по пътя си напред. Благодаря и на вас, Маги и Ани! С обич и уважение
  • "Човекът не е тяло, той е душата,
    а моята мечтае непрестанно -
    нов лъч да пламне в небесата,
    над пътя ми да свети постоянно."!!!!!!!!!!

    А времето отвън хладнее и тъмни,
    всеки ревниво пази уловените си лъчи...
    Хората за любов не са готови,
    защото не са готови да приемат и поражения и болки...
    Като букет цветя сме всички,
    понякога красиви рози, но имаме бодли...
    Ала всички без нежни топли грижи
    вехнем,листенцата нежни-нашите сълзи....


    Ти ме вдъхнови да пиша, благодаря ти, мила!Ти все едно ми подари един от твоите лъчи вяра!Поздрав и силна прегръдка!
  • Браво!
  • надеждата по пътя ни ни води
    да бъдем по добри, нека заедно да повървим.
    прекрасен призив, прекрасно стихотворение.
    С много обич за теб, Нинче.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...