По моя път
а свободата - прерязана на две,
но пък често, душата моя горделива
диктува правилата в моето сърце.
Човекът не е тяло, той е душата,
а моята мечтае непрестанно -
нов лъч да пламне в небесата,
над пътя ми да свети постоянно.
Да вървя напред към бъдещите цели,
да опознавам хората и с тях света,
и хиляди за мен слънца изгрели,
да съветват правилна ли съм или греша.
Да мога тихо да заспивам с мисълта,
че аз съм тази, която нещо постигна,
създадох дом, семейство, деца
и своята голяма мечта достигнах.
По моя път нека огрява ме лъч,
този, за който мечтае мойта душа -
в бъдеще да чуя детската глъч,
да знам, че съм открила любовта.
По моя път нека правя само добро,
за себе си и други като мен,
нека по него няма капчица зло
и да бъде щастлив моят ден!
По моя път нека и други да тръгнат,
независимо колко ще боли,
на миналото те гръб да обърнат
с нова надежда в свойте души.
13.12.07
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Найденова Всички права запазени