14.12.2007 г., 8:45

По моя път

812 0 4
 Мисълта ми често тъпкана бива,
 а свободата - прерязана на две,
 но пък често, душата моя горделива
 диктува правилата в моето сърце.

 Човекът не е тяло, той е душата,
 а моята мечтае непрестанно -
 нов лъч да пламне в небесата,
 над пътя ми да свети постоянно.

 Да вървя напред към бъдещите цели,
 да опознавам хората и с тях света,
 и хиляди за мен слънца изгрели,
 да съветват правилна ли съм или греша.

 Да мога тихо да заспивам с мисълта,
 че аз съм тази, която нещо постигна,
 създадох дом, семейство, деца
 и своята голяма мечта достигнах.

 По моя път нека огрява ме лъч,
 този, за който мечтае мойта душа -
 в бъдеще да чуя детската глъч,
 да знам, че съм открила любовта.

 По моя път нека правя само добро,
 за себе си и други като мен,
 нека по него няма капчица зло
 и да бъде щастлив моят ден!

 По моя път нека и други да тръгнат,
 независимо колко ще боли,
 на миналото те гръб да обърнат
 с нова надежда в свойте души.

 13.12.07

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тане... супер е! Радвам се, че като съм го написала съм успяла да те вдъхновя... Дано всеки намери своя лъч светлина по пътя си напред. Благодаря и на вас, Маги и Ани! С обич и уважение
  • "Човекът не е тяло, той е душата,
    а моята мечтае непрестанно -
    нов лъч да пламне в небесата,
    над пътя ми да свети постоянно."!!!!!!!!!!

    А времето отвън хладнее и тъмни,
    всеки ревниво пази уловените си лъчи...
    Хората за любов не са готови,
    защото не са готови да приемат и поражения и болки...
    Като букет цветя сме всички,
    понякога красиви рози, но имаме бодли...
    Ала всички без нежни топли грижи
    вехнем,листенцата нежни-нашите сълзи....


    Ти ме вдъхнови да пиша, благодаря ти, мила!Ти все едно ми подари един от твоите лъчи вяра!Поздрав и силна прегръдка!
  • Браво!
  • надеждата по пътя ни ни води
    да бъдем по добри, нека заедно да повървим.
    прекрасен призив, прекрасно стихотворение.
    С много обич за теб, Нинче.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...