14.12.2007 г., 8:45

По моя път

810 0 4
 Мисълта ми често тъпкана бива,
 а свободата - прерязана на две,
 но пък често, душата моя горделива
 диктува правилата в моето сърце.

 Човекът не е тяло, той е душата,
 а моята мечтае непрестанно -
 нов лъч да пламне в небесата,
 над пътя ми да свети постоянно.

 Да вървя напред към бъдещите цели,
 да опознавам хората и с тях света,
 и хиляди за мен слънца изгрели,
 да съветват правилна ли съм или греша.

 Да мога тихо да заспивам с мисълта,
 че аз съм тази, която нещо постигна,
 създадох дом, семейство, деца
 и своята голяма мечта достигнах.

 По моя път нека огрява ме лъч,
 този, за който мечтае мойта душа -
 в бъдеще да чуя детската глъч,
 да знам, че съм открила любовта.

 По моя път нека правя само добро,
 за себе си и други като мен,
 нека по него няма капчица зло
 и да бъде щастлив моят ден!

 По моя път нека и други да тръгнат,
 независимо колко ще боли,
 на миналото те гръб да обърнат
 с нова надежда в свойте души.

 13.12.07

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тане... супер е! Радвам се, че като съм го написала съм успяла да те вдъхновя... Дано всеки намери своя лъч светлина по пътя си напред. Благодаря и на вас, Маги и Ани! С обич и уважение
  • "Човекът не е тяло, той е душата,
    а моята мечтае непрестанно -
    нов лъч да пламне в небесата,
    над пътя ми да свети постоянно."!!!!!!!!!!

    А времето отвън хладнее и тъмни,
    всеки ревниво пази уловените си лъчи...
    Хората за любов не са готови,
    защото не са готови да приемат и поражения и болки...
    Като букет цветя сме всички,
    понякога красиви рози, но имаме бодли...
    Ала всички без нежни топли грижи
    вехнем,листенцата нежни-нашите сълзи....


    Ти ме вдъхнови да пиша, благодаря ти, мила!Ти все едно ми подари един от твоите лъчи вяра!Поздрав и силна прегръдка!
  • Браво!
  • надеждата по пътя ни ни води
    да бъдем по добри, нека заедно да повървим.
    прекрасен призив, прекрасно стихотворение.
    С много обич за теб, Нинче.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...