Не беше ден. Не падаше и нощ.
Разстилаше се призрачна мъглата.
Набодени до кръв са ходилата,
но не отслабва женската ми мощ.
Не беше път. Не водеше към дом.
Размиваше черти далечината.
Пропъдих надалеч студенината,
закрачих упорито по наклон.
Тече потта от мен като порой.
Не ми остана време за броене.
Наместо да се влача по колене,
ще покоря небесния покой.