longin (Любомир Деничин) longin (Любомир Деничин)
1 227
9 feb 2010, 12:48

По навик

  Poesía
1.3K 0 8

Можеш ли по навик да обичаш

По навик към страха да тичаш

Простите неща са сложни

Сложните пък прости

Има ключ един основен

Вътре в нас е той положен

Ум  Душа и Тяло

Могат да са цяло

Ако има магнетизъм

Нека няма тероризъм

В себе си кога пътуваме

Нека много не умуваме

Искрени и честни

С чувства да живеем

Дефицитни стоки...

А така пилеем

От неискреност пълнеем

По навик ли живеем

На скуката  страха робеем

Можем простичко

Да бъдем чувства

И животът се завръща

В навик нека се превръща

Трябват Чувства Чувства

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • viktoar (Виктория Стоянова)
    viktoar (Виктория Стоянова)
    Триединното начало... всичко хубаво по три ти желая
  • longin (Любомир Деничин)
    longin (Любомир Деничин)
    Благодаря ФЕИЧКЕ,ЦВЕТИ .Благодаря, че се спънахте при мен.С най-искрени чувства !!!
  • Cvetoslava (Цветослава Младенова)
    Cvetoslava (Цветослава Младенова)
    "Можем простичко
    Да бъдем чувства"...
    Наистита те кара да се замислиш и всичко е така възходящо подредено,че човек разбира какво трябва и какво не трябва "да бъде"!На мен много ми хареса!
  • feia (Вилдан Сефер)
    feia (Вилдан Сефер)
    "Има ключ един основен

    Вътре в нас е той положен"

    Съгласна!
  • longin (Любомир Деничин)
    longin (Любомир Деничин)
    Да Борко и ще ВИКАМ да чуят всички Приятелю 3 в 1 е супер...Дай Боже да намерят всички ключа Водолейчееееее.Чувствайте вие знаете как!!!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0