По навик
Можеш ли по навик да обичаш
По навик към страха да тичаш
Простите неща са сложни
Сложните пък прости
Има ключ един основен
Вътре в нас е той положен
Ум Душа и Тяло
Могат да са цяло
Ако има магнетизъм
Нека няма тероризъм
В себе си кога пътуваме
Нека много не умуваме
Искрени и честни
С чувства да живеем
Дефицитни стоки...
А така пилеем
От неискреност пълнеем
По навик ли живеем
На скуката страха робеем
Можем простичко
Да бъдем чувства
И животът се завръща
В навик нека се превръща
Трябват Чувства Чувства
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Деничин Всички права запазени
