17 abr 2007, 1:48

по навик 

  Poesía
550 0 12
 

Наивното начало на мечтите -

една врата отворена във сън,

едва щом прага й преминеш

започналото вече е отвън.



Във колебание животът ми минава

с ревнивото око на мисълта,

кървят сълзи от всяка нова рана

и се размиват в капки самота.


От пяната на клюките се давя

и ослепява вярата ми в теб,

сама ще стъкна свойта тиха клада

(екстравагантен начин да ме разбереш).


Без колебание във отливите бягам -

непостижимото ме носи все натам,

където навикът написал е сценария -

че делникът ограбва любовта...


© Дакота Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??