Apr 17, 2007, 1:48 AM

по навик 

  Poetry
555 0 12
 

Наивното начало на мечтите -

една врата отворена във сън,

едва щом прага й преминеш

започналото вече е отвън.



Във колебание животът ми минава

с ревнивото око на мисълта,

кървят сълзи от всяка нова рана

и се размиват в капки самота.


От пяната на клюките се давя

и ослепява вярата ми в теб,

сама ще стъкна свойта тиха клада

(екстравагантен начин да ме разбереш).


Без колебание във отливите бягам -

непостижимото ме носи все натам,

където навикът написал е сценария -

че делникът ограбва любовта...


© Дакота All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??