по навик
Наивното начало на мечтите -
една врата отворена във сън,
едва щом прага й преминеш
започналото вече е отвън.
Във колебание животът ми минава
с ревнивото око на мисълта,
кървят сълзи от всяка нова рана
и се размиват в капки самота.
От пяната на клюките се давя
и ослепява вярата ми в теб,
сама ще стъкна свойта тиха клада
(екстравагантен начин да ме разбереш).
Без колебание във отливите бягам -
непостижимото ме носи все натам,
където навикът написал е сценария -
че делникът ограбва любовта...
© Дакота All rights reserved.
