По „Обличам нощната си дреха” от Андромаха
„
Обличам нощната си дреха
от най-смълчана тъмнина
с втъкани нишки горест без утеха
и шлейф от влюбена луна.
По кожата ми лазят звездни сенки -
студени като пръсти на мъртвец,
потръпват тъжни струни,
раздвижени от нощен, заблуден ветрец.
Очи се търсят без да се намират,
угаснали в пожара на страстта, ...