15 mar 2011, 22:39

По пода провлачват се воали...

  Poesía » Otra
795 0 2

http://www.youtube.com/watch?v=kkgdo2o5x7M

И нещо тихо шумoли,

по пода провлачват се воали

и тежки рокли, с кринолин,

по стълби, полунощие застлали...

И тихи стъпки, коридор из коридор,

и домино, скрило цвета на очите,

и тъмен, пълнолунен двор...

И кадифе, и свещник... А обичане?

Очите някъде се губят,

погледът остава скрит,

из панделки и коприни, излъган.

И с блясък, затворнически обвит.

Очите ù... Проблясва мисъл,

но твърде късно... Този цвят

средновековно го орисва.

И губи смисъл, въздух... Свят

образ търси да си спомни...

А тя, отвлякла всички сетива,

разума във вените му гони

 и го пропива с безкрайността.

И оглушали танци, без движения,

ще бъдат последния му блус.

А тя, с маска на поредно изкушение,

в триумф изпива последната кръв от пръстите му.

 

14.03.2011г.

гр. Сопот

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...