По пода провлачват се воали...
http://www.youtube.com/watch?v=kkgdo2o5x7M
И нещо тихо шумoли,
по пода провлачват се воали
и тежки рокли, с кринолин,по стълби, полунощие застлали...
И тихи стъпки, коридор из коридор,
и домино, скрило цвета на очите,
и тъмен, пълнолунен двор...
И кадифе, и свещник... А обичане?
Очите някъде се губят,
погледът остава скрит,
из панделки и коприни, излъган.
И с блясък, затворнически обвит.
Очите ù... Проблясва мисъл,
но твърде късно... Този цвят
средновековно го орисва.
И губи смисъл, въздух... Свят
образ търси да си спомни...
А тя, отвлякла всички сетива,
разума във вените му гони
и го пропива с безкрайността.
И оглушали танци, без движения,
ще бъдат последния му блус.
А тя, с маска на поредно изкушение,
в триумф изпива последната кръв от пръстите му.
14.03.2011г.
гр. Сопот
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени
