17 jun 2007, 11:39

По покривите на града е тихо

  Poesía
804 0 8
На М.

По покривите на града е тихо
и облаците си отиват.
- Където искаш, там ще идем -
светът от синьо днес е твой!
А сините простори се разтварят,
след тежък дъжд
Земята е по-светла.
Небето свети с жаждата над нея.
Красиво е,
че си до мене!
Когато първите лъчи – животът
се вливат, със очите си не виждаш.
Когато искаш Слънцето да видиш,
все нещо някак го закрива.
По покривите на града е тихо
и всичко вече е зарито.
- Където искаш ще отидем.
Красиво е,
че си до мене!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...