Jun 17, 2007, 11:39 AM

По покривите на града е тихо 

  Poetry
664 0 8
На М.

По покривите на града е тихо
и облаците си отиват.
- Където искаш, там ще идем -
светът от синьо днес е твой!
А сините простори се разтварят,
след тежък дъжд
Земята е по-светла.
Небето свети с жаждата над нея.
Красиво е,
че си до мене!
Когато първите лъчи – животът
се вливат, със очите си не виждаш.
Когато искаш Слънцето да видиш,
все нещо някак го закрива.
По покривите на града е тихо
и всичко вече е зарито.
- Където искаш ще отидем.
Красиво е,
че си до мене!

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??