По покривите вечер ни намята
Къде отиваш, слънце-зимно лято?...
Вечерята отново притъмня,
а облаче в сърцето й разлято
подгони птиците на сто ята.
Деветдесет и девет теглят тебе
на колесницата до старостта...
Притихва ли душа в самотен лебед?
Нормалните си нямат самота...
А лудите... Кога залязва лудост?
По покривите вечер ни намята.
Добре, че сме обръгнали на чудо,
летим самотно, ... даже по земята...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимира Чакърова Todos los derechos reservados