ИнаКалина (Красимира Чакърова) ИнаКалина (Красимира Чакърова)
100 547
20.02.2020 г., 8:24

По покривите вечер ни намята

743 5 10

Къде отиваш, слънце-зимно лято?...

Вечерята отново притъмня,

а облаче в сърцето й разлято

подгони птиците на сто ята.

 

Деветдесет и девет теглят тебе

на колесницата до старостта...

Притихва ли душа в самотен лебед?

Нормалните си нямат самота...

 

А лудите... Кога залязва лудост?

По покривите вечер ни намята.

Добре, че сме обръгнали на чудо,

летим самотно, ... даже по земята...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0