По пясъка събирам късчета
Изхвърли ме на късчета в пясъка
мечтите ми на вятъра продаде
зарови надълбоко чувствата
подари ми самотата за приятел.
Очите си изплаках да те върна
душата си зарових в минало
невиждаща се скитах в спомени
опитвах се сама да се прегърна.
Сега по пясъка събирам късчета
в бисери превърнали се с времето
докосната от ласката на вятъра
мечтите си подреждам в себе си .
Дочакал тъй изгрева на слънцето
с лъчи докосващи душата
отново ще се търся в ласките
в началото на синевата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елена Жекова Todos los derechos reservados
