25 sept 2008, 23:10

По път към миналото щастие...

  Poesía » Civil
1.3K 0 11
 

ПО ПЪТ КЪМ МИНАЛОТО ЩАСТИЕ...

 

Звезди издъхват без причастие...

Одра луната в облак разтревожен

приседнал спомен невъзможен,

по път към миналото щастие...

 

Замолиха се тъмните усои...

Щурци запяха тъжна песен

за майчината есен -

Син загубила във боя!

 

Посърнала нощта пристяга

половин душа- без чедо,

и цяло чЕло бледо

припомня стъпките до прага...

Долавя Свят разлюбен,

след последната прегръдка -

живец и лъч, и глътка...

за път с куршум погубен!!!

 

А свити дланите в безвластие,

пак намират Вяра

в сама звезда изгряла,

по път към миналото щастие...

 

24.08.08.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...