eddie (Ивайло Яков) eddie (Ивайло Яков)
1 224
Sep 25, 2008, 11:10 PM

По път към миналото щастие...

  Poetry » Civic
1.3K 0 11
 

ПО ПЪТ КЪМ МИНАЛОТО ЩАСТИЕ...

 

Звезди издъхват без причастие...

Одра луната в облак разтревожен

приседнал спомен невъзможен,

по път към миналото щастие...

 

Замолиха се тъмните усои...

Щурци запяха тъжна песен

за майчината есен -

Син загубила във боя!

 

Посърнала нощта пристяга

половин душа- без чедо,

и цяло чЕло бледо

припомня стъпките до прага...

Долавя Свят разлюбен,

след последната прегръдка -

живец и лъч, и глътка...

за път с куршум погубен!!!

 

А свити дланите в безвластие,

пак намират Вяра

в сама звезда изгряла,

по път към миналото щастие...

 

24.08.08.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Яков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0